Феноменът “Да усещаш с душата си”   Публикувано в сп. “Психология журнал”, бр. 50, 2008 год.  
Георги Хаджийски
  Безработицата не е чужда на циганите, наричани още роми, никъде по света. Има обаче и професии, които са присъщи и се удават сякаш най-добре само на цигани (роми) и почти никога не могат да бъдат вършени както трябва от нециганите (неромите, или гаджото). Всепризнато е не само в България, но и навсякъде по света, че измежду циганите (роми) винаги са съществували и продължават да съществуват люде, които са имали и имат невероятни и завидни умения в сферата на ясновидството, врачуването, гадаенето на бъдещето, магьосничеството… И в много анали на редица “високохуманни и цивилизовани” народи могат да бъдат открити покъртителни разкази за това, как официалните светски и духовни власти са подлагали през вековете носителите на тези качества нерядко на нечовешки мъчения – преследвания, затваряния в мрачни подземия и последващи перверзни изтезания, изгаряния на клади… Въпреки това, като че ли по магически начин тези умения не само са се съхранявали и предавали от род в род, но и са се радвали и продължават да се радват на непрекъснато увеличаващо се търсене. Както в миналото, така и днес, обикновено шансът изречените предсказания и направените ритуали да спомогнат за осъществяване на жадуваната цел винаги е бил по-голям от обратното. Едно от многото възможни обяснения може да бъде потърсено в уникалната способност, широко срещана сред циганите (роми) – феноменът “да усещаш с душата си”. Пример: По оживения площад върви млада дама – забързана и елегантно облечена, добре изглеждаща и добре прикриваща множеството си проблеми. И измежду всички преминаващи, точно към нея се приближава странната врачка (циганка) и постресвайки я й казва: “Госпожице, чака те път! Познах ли? Дай едно левче и ще ти гадая и за пари!” В съзнанието на дамата в миг проблясват мисли за неизбежните задръствания, които я очакват; за отвратителното общество, в което живее и старата мечта да се измъкне от него; за майка й, която е време да навести… Разбира се, на това перфектно изказано предсказание едва ли някой би могъл да възрази – пътят е неизбежен независимо дали е пеш, с автомобил, автобус или самолет и дали е до университета, фирмения офис, до дома или към чужбина… Затова, ако дамата се съгласи с предложената цена на неоспоримата логика, или пък просто от добро сърце даде исканото левче, би могла да се докосне още малко до очакващото я бъдеще: “Чакат те и много пари! Дай още едно левче и ще ти гадая и за любов!” Отново е налице картина на напълно реалистичното бъдеще – в условията на пазарна икономика всеки получава някакви пари, а щом човек може да даде едното левче, значи има и по-високи доходи, които по-рано или по-късно все някога ще получи – независимо дали са в размер на двеста или двеста хиляди лева и дали ще бъдат във вид на стипендия, издръжка, заплата, печалба, рента. И все така в мислите на дамата биха могли да се появят и образът на поомръзналия й приятел (или съпруг) и силуетът на привлекателния колега, и блянът по истинската любов, а и всичко останало… Що се отнася до конкретните измерения на изречените предсказания, навярно заслужава да се спомене, че дори и най-великите пророци не са били, не са, а и не ще бъдат способни да променят съдбата на своите клиенти – в най-добрия случай биха могли да повлияят на техния точен избор към достигането до предначертаното битие! Аналитично погледнато, в основата на тези феноменални способности лежат редица твърде специфични белези на циганската (ромска) култура. Преди всичко, съхранявайки редица архаични лексикални структури, циганският (ромски) език позволява с малко думи да могат да бъдат казвани много неща. Затова на този език може да се прави не само кратък, бърз и разбираем превод на основните понятия от езиците на многото народи, с които циганите (роми) са съжителствали през вековете, но и обратният изказ – от цигански (ромски) на друг език, се оказва твърде удачен начин и за докосване до някои от най-съкровено кътаните тайни на личностното съзнавано и подсъзнавано, както и за посочване пътя към жадуваните мечти от всеки човек. От своя страна, множеството жестове на широко практикуваната от циганите (роми) невербална комуникация в търсене на по-доброто взаимно разбирателство с хора от други езикови среди имат мощен ефект на внушение, повлияващ и чрез изкуството на гадаенето намирането на търсените решения. Известно е също така, че в общуването т. нар. “западен човек” се доверява прекалено много на думите и формалната логика, като същевременно обръща твърде малко внимание на езика на тялото, тона на гласа и носената от тях информация. Умеейки да “четат” излъчваните несловесни сигнали, практикуващите ясновидство, гадаене, врачуване, магьосничество цигани (роми) са развили в себе си граничещи с парапсихичното умения да усещат болежките и тревогите у другите и да се ориентират безпроблемно в тяхното сложно естество.                  За разлика и от изповядващите повече или по-малко явна (или скрита) материалистическа идеология “модерно” мислещи хора и тясно свързания с нея егоцентризъм, все още немалка част от членовете на циганските (ромски) общности са значително по-отворени към проблемите на околните. Именно затова, те не само по-лесно успяват да преодоляват издиганите от съзнанието защитни прегради пред другите, но и умеят да използват подтиснатите у “модерните” личности интуитивни способности за “вникване” в света на Другия.                   В днешното глобално общество, в условията на преливане на културни влияния, феноменът “да усещаш с душата си” безспорно би могъл да бъде приет като типичен принос на циганската (ромска) култура за подобряване взаимното разбирателство между народите (етносите). А често поставяната под съмнение достоверност на получаваната чрез него информация (и последващата я употреба), са само нагледни доказателства за огромните възможности на личния избор на човека, в това число да вярва или не вярва в каквото и да е. Самият факт, че редица (най-вече) циганки (ромки) продължават да прибягват до използването на този вид общуване, просто доказва техния прагматизъм и тяхната адаптивност в условията на жестоката конкуренция с колежките и колегите им психолози, психиатри, психоаналитици, психотерапевти, клинични социални работници, хомеопати, парапсихолози, метапсихолози…   Използвана литература: 1.       Байкушев, С. – Сериозно за почти свръхестественото, изд. “Христо Г. Данов”, Пловдив, 1989 год. 2.       Дако, П. – ФАНТАСТИЧНИТЕ ПОБЕДИ НА МОДЕРНАТА ПСИХОЛОГИЯ, ИК “Колибри”, София, 1995 год. 3.       Иванов, В. – ДУХЪТ – ПОВЕЛИТЕЛ, изд. “Медицина и физкултура”, София, 1990 год. 4.       Калве, Жан-Луи – Живот и смърт на езиците: решават онези, които говорят на тях, сп. Куриер на ЮНЕСКО, май 2000 год. 5.       Колева, И. – Етнопсихопедагогика на говора, УИ “Св. Климент Охридски”, София., 2000 г. 6.       Лиежоа, Жан-Пиер – Роми, цигани, чергари 7.       Тонг, Даян и кол. - Циганите – интердисциплинарна антология – изд. “Кралица Маб” – 2003 год. 8.       Фройд, З. – ЕРОС И КУЛТУРА, ИС “Евразия Абагар”, Плевен, 1991 год. 9.       Фройд, З. – ТОТЕМ И ТАБУ, ИК “Критика и хуманизъм”, София, 1991 год. 10.    Юнг, К. – АРХИТИПОВЕТЕ И КОЛЕКТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО, изд. “еа”, Плевен, 1999 год. 11. Hadjiiski, G. - Etnopsyhopedagogy of the child, 2003