In memoriam: На 06. 07. 2006 година
се навършват 111 години от смъртта на
Стефан Стамболов

Публикувано във в-к "Клуб D", бр. 3, 2006 г.

Георги Хаджийски

Знаете ли, че...
И Стефан Стамболов е страдал от диабет

Във връзка със сто и единадесетата годишнина от смъртта на големия български държавник и политик Стефан Стамболов, за когото е всеизвестно, че е начертал европейския проект на нашето обществено развитие, заслужава да се обърне внимание и върху един малко известен аспект от неговата изключително сложна и многопластова личност – според немския (и български) офицер и журналист Рихард фон Мах, Стефан Стамболов е страдал от диабет. В своята прекрасна книга “Из българските бурни времена” Р. фон Мах твърди, че може би някъде към началото на 90-те години на 19 век, Стамболов вече е бил болен от диабет.
По онова време инсулинът все още не е бил използван като лекарствено средство срещу захарната болест. (Това фундаментално откритие в сферата на лечението на диабета датира, както е известно от историята на медицината едва от 1922 год.) Не са били познати и широко използваните понастоящем при лечението на диабет тип 2 таблетки (сулфанилурейните препарати се прилагат от 1956 год.) Макар, че било познато захаропонижаващото действие на различни билки (особено в българската традиционна медицина, водеща своето начало от митичния древногръцки бог-лечител – тракиеца Асклепий), научното лечение на диабета било базирано главно върху т. нар. балансово хранене - пациентите няколко дни не хапвали нищо, после поемали много мазнини, след това прекарвали няколко дни само на течности. Резултатът обикновено бил непрекъснато отслабване и губене на сили, и в крайна сметка – киселинно отравяне, кома, мъчителни страдания и бавен край…
Самият Стефан Стамболов (роден на 31. 01. 1854 год. в Търново), бил около четиридесет годишен. Отдаден изцяло на идеята за модернизиране на толкова обичаната от него България и за създаване на необходимите предпоставки за просперитет на българския народ, според Р. фон Мах, той обърнал по-сериозно внимание върху диабета едва малко преди да бъде съсечен в центъра на София на 02. 07. 1895 год. Отслабнал значително, а в началото на 1895 год. поискал да му бъде издаден паспорт за пътуване в чужбина, за да се лекува (което било отказано). Така, до голяма степен неговото отдавна подготвяно убийство било значително улеснено.
От “чисто” историческа гледна точка остава открит въпросът: “Кой в крайна сметка е имал интерес от една подобна и абсолютна ненужна жестокост?”