2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 2715 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2012 20:06
Някои от основните постулати на „икономиката на мизерията”
Въведение
Не е вярно, че българският научен елит страда от системна интелектуално – мнестична недостатъчност, която е основна пречка не само неговите гениални представители да получават заслужено признание от техните прехвалени чуждоземни колеги, но и да бъде връчена поне една Нобелова награда в съответната сфера на наш изтъкнат учен. Дори и в трудните времена на прехода, премъдрата българска икономическа теоретична и практико – приложна мисъл успя да сътвори нещо невиждано и нечувано по света – феномена „икономика на мизерията.” Затова и няма наше правителство, което да не се гордее със създадената върху нейните здрави темели финансова стабилност, както и да не се придържа към разпоредбите на нейните фундаментални постулати...
Постулат първи: „Всичко в името на тоталната приватизация!"
Хипотезата: „Ако балансовата стойност (съотношението между дебита и кредита; активите и пасивите; приходите и разходите...) на едно българско предприятие е равна на нула, то тогава всяка негова продажба за повече от нула лева би била изгодна.”
Постулат втори: „В основата на всяка икономическа дейност е принципът на икономичността.”
Хипотезата: „Ако една българска фирма се е сдобила (по един или друг начин) с капитал в размер на един милион евро и с неговата стойност може да се закупи луксозен недвижим имот на Френската Ривиера или да се построи производствено предприятие в България, инвестицията в недвижима собсвеност несъмнено е много по-изгодна.”
Постулат трети: Икономика и политика
Хипотезата: „Ако се приеме, че в едно демократично общество властта се предоставя на съответните искащи я личности чрез висшегласието на определено количество електорални единици и, че всеки отделен индивид, в т. ч. и в битността му на гласоподавател има своята цена, то тогава всяко отклонение нагоре на средното ниво на доходи на гласоподавателите безспорно би имало твърде негативен ефект върху икономическото състояние на стремящите се към ползване на облагите от властта политико-икономически клики и затова е много по-изгодно да се поддържа нисък праг на екзистенцминимума на народните маси, позволяващ и съответните минимални по стойности нива на сделките на специфичния политически пазар на избирателни гласове.”
И вместо извод – още един виц:
Като признание за големите успехи на България в поддържането на финансовата стабилност и в знак на признание за уникалния принос на българското научно откритие, дефинирано като „икономика на мизерията” в сферата на световната икономическа теоретична и практико – приложна мисъл, влиятелни среди от Световната банка и Международния валутен фонд предложили за Нобелова награда за икономика своя дълбоко внедрен агент в България, криещ се зад псевдонима „Little gnome”.
И както подобава на всяка уважаваща себе си международна институция съответната шведска комисия се допитала до Радио Ереван.
Отговорът бил:
- „Little gnome” не трябва да получи Нобелова награда за икономика, а да бъде предаден на международен съд – за плагиатство. Истинският изобретател на българското икономическо откритие „икономика на мизерията” е не агентът „Little gnome”, а агентът „Большой гном”.
ДЕСЕТ ЛЕСНИ СТЪПКИ КЪМ ЗДРАВЕТО
Когато се мръщим усмихнато
