Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2012 16:57 - Рабушът – старобългарска система за счетоводни записвания
Автор: georgihadjiyski Категория: Бизнес   
Прочетен: 16536 Коментари: 9 Гласове:
12

Последна промяна: 10.11.2018 21:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Рабушът – старобългарска система за счетоводни записвания



Из историята на счетоводството

В специализираната литература е прието за първата модерна счетоводна система, съдържаща аналитично и синтетично записване да бъде смятана описаната от Л. Пачиоли в книгата му „Съвкупност от всички аритметики, геометрии и учения за пропорциите и отношенията”, която е издадена през 1494 г. (5, 12) И макар, че под една или друга форма нейните основните принципи да се съдържат в счетоводните системи и до днес, далеч преди нейното формулиране хората са използвали твърде интересни начини за записване на извършваните от тях стопански операции.
Една от тази системи за аналитично счетоводно записване, използвана по нашите земи отколе, е рабушът.
Досегашната българска икономическа мисъл, може би поради робуването на марксистките догми, приемащи за примитивизъм и изостаналост всичко, което бе различно от обилно прокламирането от идеолозите си, бе оставила изследването на това уникално изобретение на българската традиционна мисъл на родната етнография, която от своя страна, в малкото публикации го описваше и обясняваше твърде едностранчиво. А всъщност в рабушът биха могли да бъдат проследени много от белезите на една прагматична и точна счетоводна система...


Какво е „рабуш”?
В Български тълковен речник е дадена следната дефиниция: „рабош м. остар. Разцепено на две дръвце, по което се режат сметки, вместо да ги пишат на тефтер.” (1, 792)
Енциклопедия България, том 5 съдържа следната информация за рабуша: „рабош, рабуш, четъл, четул, четула – гладка издялана дъсчица за водене на сметки в миналото. Разделена е на две части – майка и щене. Върху тях се отбелязват знаци, които означават цифри: напр. I -1, / - 5, X – 10, V – 100. Рабошът се използва при наемни отношения, заплащане на данъци и вземане на стоки на кредит. Майката остава у едната страна, щенето – у другата; при съединяването се сверяват. Рабошът се използват широко до нач. на XX в., след което постепенно изчезват. (2, 633)
От своя страна, в Етнография на България са изведени следните пояснения за рабуша: „Неграмотните през миналите векове, а и след Освобождението са белязали на рабош, наричан още четула. Това са гладко издялани пръчки, на които се нарязват единични, двойни, кръстосани резки и дупчици, на които се придават съответните стойности. Стойността на знаците е локално определена: напр.  I = 1, / = 5, X = 10, V = 100, W = 1000. Когато чертата е само от едната страна врязана, означава половин; на някои места ј бележат с дупчица и др. Общото изчисление става чрез събиране на ум на последователно изрязаните знаци.
При четулите има възможност и за контрол, като една ивица от нарязаното се отцепва и се дава на другото заинтересовано лице. Отцепената ивица се казва щене (т.е. кученце), а другата част – майка. При уреждане на сметката „майката” и „щенето” се съединяват за уверение. С четули в миналото са водени и данъчните сметки в общините, както и вземането на кредит у разните търговци.” (3, 483/485)
Макар и прелюбопитни по съдържание, данните за рабуша в малкото сайтове, където са поместени, ще бъдат изключени от настоящия обзор, защото темата тук е по-скоро в сферата на икономиката, отколкото в тази на психоанализата, където биха могли да бъдат вместени всички познати и непознати форми на избиване на комплекси тип „срам от селското минало”...

image
Рабуш, снимка, източник "Енциклопедия България"

image
Рабуш, източник "Етнография на България"

image
Рабуш, източник "Етнография на България"

 
От информацията до тук биха могли да бъдат изведени следните изводи за същността на рабуша:
1. Рабушът е система за записване на стопански операции.
2. Рабушът съдържа присъщите на счетоводната сметка две страни – дебит и кредит, в случая условно наричани: „майка” и „щене”.
3. Рабушът се осъществява посредством определена информационна система, състояща се от нарязвани върху основа от дърво черти и резки.
4. Рабушът, подобно на всяка друга счетоводна система, има за цел предоставяне на достоверна и надеждна информация за състоянието на стопанските взаимоотношенията между дебитор и кредитор с оглед максимално улесняване на някакъв вид отложени стоково-парични разплащания (баланс на сметката).
5. Рабушът е бил използван в българското традиционно общество продължително време – незнайно от кога, някъде до средата на ХХ век.
Ако тези твърде интересни дадености на рабуша бъдат подложени на икономически анализ, то тогава в тях биха могли да бъдат открити всички основни елементи на сякаш вечните търсения на много поколения мислители-икономисти за създаване на съвършената в своята надеждност и липса на възможности за измами финансово-счетоводна система, нещо, което както доказва световният опит е само блян и илюзия, защото и почтеността и липсата й са еднакво присъщи на изконната човешка природа... ;)


Рабушът и някои негови финансово-счетоводни аспекти 
Понастоящем във връзка със сериозните икономически трудности, породени от световната финансова криза, проблемът за сложните взаимозависимости, които съществуват между системите за производство, остойностяване на произведеното (в т.ч. и различните му финансово-счетоводни измерения), потребление и краен баланс на тези процеси, отново се превръща в твърде актуален. И въпреки всички опити да бъдат регулирани посредством възможностите на международното и националните законодателства и софтуерните продукти, системите за финансово-счетоводни записвания не само са превърнати в автономни стопански единици, но и са в състояние да окажат твърде често спекулативно, негативно влияние върху съответния стопански процес.
При наличието на огромно разнообразие от счетоводни системи, според Т. Тотев и кол., всяка от тях съдържа: „система за записване; система за хронологично записване на отчетните данни; система на систематично регистриране и обобщаване на отчетните данни и система на текущо или периодично установяване на определени отчетни показатели счетоводната форма във всички случаи може да се разглежда като технологична система, състояща се от вход, процес и изход.” (5, 232) Безспорно в и рабуша биха могли не само лесно да бъдат проследени тези елементи, но и да бъдат открити редица други икономически показатели като ниска себестойност; разбираемост и достъпност от участващите в стопанските операции субекти; надеждност, които разкриват някои от причините за продължителното му използване и качество.

Себестойността на рабуша
От гледна точка на своята себестойност рабушът е бил изключително евтина система за записвания, защото за неговото водене не е било необходимо нищо повече от общодостъпния за всички ресурс – една дървена пръчка, разцепена на две, с която се е отбелязвало началото на някакъв стопански процес между лице А, (било то мандраджия или кръчмар) и лице Б (било то овчар или пияница на ракия), при все, че в първия случай мандраджията се явява дебитор, а овчаря – кредитор, а във втория тези роли на търговеца (кръчмар) и клиента му са разменени.
Така, на този етап от стопанските взаимоотношения е бивала игнорирана необходимостта от посредничеството както на парите, така и на стоящите зад тяхното производство финансови институции, а дори и на счетоводителите в тяхната битност на професионалисти в сферата на воденето на икономически записвания – и най-вече – от нуждата от продължително инвестиране на лично време на всички описани субекти в ограмотяване, било то четмо, писмо или пък – смятане.

Разбираемост и достъпност
Твърде интересна се явява и самата система от символи – изрязваните върху дървото черти и резки, с които се е водело записването. От дадените примери е видна немалката прилика между римските цифри и съответните символи: I = 1, / = 5, X = 10, V = 100, W = 1000, но пък описвалите рабуша етнографи са установили между тях в отделните части на българските земи както сходства, така и разлики.
От редица исторически извори е известно също така, че преди въвеждането на кирилицата българите са използвали някаква руническа писменост, както и че е имало някакви неясни по съдържание черти и резки за писане. Ето защо въпросът за значението на символите, използвани в рабуша, безспорно крие своите загадки.
Дълго време в хода на проучванията никой от информаторите не можеше да даде обяснение за съответното съдържание и стойност на символите в рабуша. Безспорно повечето от тях – както и онези, които бяха предоставили информация на етнографите, бяха възрастни и слабограмотни хора. В крайна сметка, големият етнограф, учител и автор на книгата Цари мали град Стоян Бучов, който на младини бе ползвал рабуш поясни, че чертите и резките не са нищо друго освен  римските цифри. И наистина те са лесни и за нарязване, и за разбиране, а и римляните са оказали огромно културно влияние по нашите земи.  
Съпоставянето на двете части на разцепената пръчка е било в състояние да предостави във всеки момент информация за стопанските взаимоотношения на заинтересованите страни. Що се отнася до отбелязваните количествените стойности, те са били предварително ясни, защото са били използвани стандартизираните мерни единици в съответната държава, в чиито граници са попадали българите – в цитираните по-горе случаи би могло да бъде предположено, че мандраджията и овчарят ще отбелязват върху водения рабуш ведра, а кръчмаря и пияча на ракия – драмове. А в условията на ниска инфлация би могло да бъде предположено, че дори и проточено във времето парично разплащане би оказало слабо влияние върху цента на търгуваните стоки.

Надеждност
Днес, когато въпреки модерните софтуерни счетоводни продукти и рекламираната като „непробиваема” тяхна защита са налице грандиозни финансови злоупотреби; когато въпреки наличието на ясно конкретизирани закони и контролни институции по тяхното прилагане непрекъснато се увеличава броят на правонарушенията; когато въпреки всички възможности на модерните технологии за планиране и прогнозиране все повече се увеличава дизбалансът между производство и потребление, темата за сигурността отново е твърде актуална. Ето защо е трудно да се повярва, че е имало и време, когато върху една пръчка е можело да бъде описан и поместен многомесечен доход – без счетоводители, без електронни подписи, без банки, а накрая тази пръчка да послужи за разплащане в сребро и злато, след което като крайно салдо по баланса – просто бъде счупена, а парчетата – хвърлени в горящия огън. Безспорно едно „вглеждане” в чертите и резките на рабуша би разкрило уникалния и неповторим характер на всяка една от тях, но пък – по-важното в случая са били стоящите зад тази елементарна дейност човешки качества – морал, почтеност, доверие в дадената дума...  

image
Рабуш, възстановка

image
Рабуш, възстановка


Литература:
1. Български тълковен речник, изд. „Наука и изкуство”, София, 1976 г.
2. Енциклопедия България, том 5, изд. БАН, София, 1986 г.
3. Етнография на България
4. Косев, Д., Счетоводство, изд. „Софттрейд”
5. Тотев, Т. и кол. „Обща теория на счетоводството”
Информация от интернет сайтове:
6. http://kraeznanie.dir.bg/
7. http://rechnik.chitanka.info/
8. http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=9.35;wap2



Гласувай:
12



1. letopisec - ПОЗДРАВЛЕНИЯ
01.04.2012 10:28
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ИНТЕРЕСНАТА СТАТИЯ, ТЕЗИ НЕЩА ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЯТ ОТ МЛАДИТЕ, А ТАКА СЪЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ И ЗА "ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ КОРПОРАЦИИ", Т.Е. ЕСНАФСКИТЕ СДРУЖЕНИЯ И ТЯХНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ, СИСТЕМА ОТ ДИСЦИПЛИНАРНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ МАЙСТОРСКИ АТЕЛИЕТА ВЪТРЕ В ЕСНАФА; СИСТЕМАТА НА ИЗДИГАНЕ НА ЧИРАЦИТЕ В КАЛФИ И МАЙСТОРИ; РОЛЯТА НА ПЪРВОМАЙСТОРА НА ЕСНАФА И ЛОДЖАТА; ПОЧИТАНЕТО НА СВЕТИИ, ЗАКРИЛЯЩИ ДАДЕНИ ЗАНАЯТИ И ЕСНАФИ; ОБЩИННО-ДАРИТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ЕСНАФИТЕ ПРИ ПОСТРОЯВАНЕТО НА ЦЪРКВИ И УЧИЛИЩА...
цитирай
2. georgihadjiyski - Благодаря :)
01.04.2012 10:47
Да, има много истина в думите "нищо ново под слънцето" и "там, където е текло - пак ще тече..." А безспорно нашите млади хора, с които работя вече близо 20 год. са страхотни и именно в българските старини, в нашето колективно несъзнавано, биха могли да бъдат преоткрити много от вечните човешки търсения - морал, почтеност, доверие, напредък.
цитирай
3. gothic - georgihadjiyski
01.04.2012 18:19
Благодаря много за този постинг! Прочетох го с огромен интерес и непременно ще го препоръчам на съпругата ми, която е главен счетоводител. Сигурен съм, че и тя ще бъде заинтригувана от него. Още веднъж благодаря!
цитирай
4. georgihadjiyski - gothic
01.04.2012 18:38
Аз също благодаря за добрите думи. :)
цитирай
5. ka4ak - Поздрави за активизирането на з...
02.04.2012 20:40
Поздрави за активизирането на заспалите клетки,които носят паметта ни и са необходими за освобождаване на духът ни!Ножът е опрял до кокалът ни,а само тогава сме съумявали да се съхраним като нация!
Елементарно е,но трябва да се стартира ,за да сме сигурни,че и нашите наследници,ще могат да имат коренът с който няма да бъдат безлични,а уверени свободни хора с чест и достойнство!!!:)))
цитирай
6. georgihadjiyski - ka4ak
03.04.2012 08:38
Добре казано. :-) Безспорно нашето съзнание притежава уникалната способност да избира пътя ни към доброто или злото и само от нас зависи накъде ще тръгнем.
цитирай
7. ka4ak - 6. georgihadjiyski - ka4ak Георги,Даскала е за това,да научи учениците!!!:)))
03.04.2012 10:54
georgihadjiyski написа:
Добре казано. :-) Безспорно нашето съзнание притежава уникалната способност да избира пътя ни към доброто или злото и само от нас зависи накъде ще тръгнем.

Базата,основата,фундамента ги имаме,достатъчно е да стъпим на него,за да може да надграждаме за бъдещето НИ!!!:)))
цитирай
8. анонимен - И един хубав виц по темата:
07.04.2012 14:19
Попитали навремено радио Ереван по какво си приличат и по какво се различават Правецът и ABM-ът. Отговорът бил: "Това са компютри. "Правец" обаче е дървен.
цитирай
9. georgihadjiyski - 8. анонимен - И един хубав виц по темата:
08.04.2012 12:18
Хубав виц. Поучителен. ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305089
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031