Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2010 20:58 - Социалната работа - същност, предмет, цел, задачи, обекти и субекти на социалната работа.
Автор: razrabotkite Категория: Бизнес   
Прочетен: 24775 Коментари: 0 Гласове:
0



 Многообразието от дейности, включени в социалната работа, затруднява даването на точна дефиниция на понятието социална работа. Би могло най-общо да се каже, че това е съвкупност от дейности от социален, икономически, психологически, педагогически, медицински, криминологически и правен характер, чиято основна цел  е възстановяването и поддържането на личния и обществен статус на индивида с помощта на държавни, недържавни, национални и общински средства.

Според Ив.Кусев социалната работа е “оказване на социални услуги и предоставяне на социални помощи на определен контингент от лица; защита на лицата при безработица; решаването на проблемите на децата и безпризорността; ограничаване на такива социални недъзи като наркоманията и проституцията; работа с лица, лишени от свобода или излежаващи присъда”.1 Според Кусев социалната

работа е дейност за обществото и се изпълнява от отделни индивиди, колективи или групи.

Според Е.Тодорова социалната работа  следва да се търси в публичните форми на сътрудничество и сдружаване, и в обществените стратегии за ограничаване на асоциалните нагласи и поведения.2

Л.Шулман в книгата си “Изкуството да се подпомагат индивиди, семейства и групи”, разглежда социалната работа като помагащ процес, при който си взамодействат подпомагащото лице (социалният работник) и нуждаещото се от помощ лице, като индивид, член на семейство или група (клиентите). Той прави съпоставка с тристепенния медицински модел, описан като изследване, диагноза и лечение.3

Логическият анализ на същността на социалната работа

 

 

__________________________

1.Ив.Кусев, Основи на социалната работа, София, 1998,с.11

2.Е.Тодорова, Реалната помощ, Варна, 1999, с 8 и 9

3.Л. Шулман, Изкуството да се подпомагат индивиди, семейства и групия, София, 1994, с.28

изисква да се даде определение на понятията социална и работа.

Понятието “социално” характерезира отношенията, които възникват, в съвместния живот на хората като индивиди, членове на семейства, членове на групи и членове на

общността като цяло. На тази основа всички човешки дейности са социални. В тях едни хора управляват други с цел оцеляване и развитие на отделните индивиди, групи и обществото.

Цялата съвкупност от обществени отношения може да бъде разчленена на три обществени системи :

1.    икономичиска (стопанска),която обхваща: трудовите отношения насочени към създаването и нарастването на материалното и духовното богатство от стоки, услуги и капитали; разпределението и преразпределението на създаденото боготство.

2.    социална, която обхваща : правата и отговорностите на членовете на общността за създаване на условия за социално справедливо задоволяване на всестранните потребности на хората; защита на тяхната социална сигурност чрез съответните държавни институции, доброволни организации и лица чиято мисия е

насочена към възпроизводството и всестранното     развитие на хората;

3.    политическа, която обхваща : господстващите идеи и действия на една или друга обществена група, относно придобиването на държавната власт; механизмите и действията при упражняването на власт (законодателна, изпълнителна и съдебна); взаимоотношението на сътрудничество, сигурност и взаимопомощ с международни организации.

Понятието “работа” се характерезира с изразходване на физическа,

психическа и мисловна енергия на хората с цел създаването на материални и нематериални блага, необходими за осигуряване на основните им жизнени процеси присъщи на всеки жив организъм, като: хранене; дишане; обмяна на веществата; отделяне; растеж; развитие; размножаване; движение; взаимодействие и сигурност. Тези процеси определят както потребностите, така и поведението на хората в обществото.

 Понятието работа се свързва с :

-         наличието или липсата на трудови отношения (трудов пазар, безработица);

             -    условията и заплащането на труда;

-         професионалната квалификация;

-         управлението и организацията на труда;

-         сътрудничеството или конфликтите в труда.

Според Нели Петрова – Димитрова проблемът за същността на социалната работа е изключително сложен. В своята книга “Основи и методи на социалната работа” тя разглежда някои от трудностите при дефинирането на социалната работа :

            1/ Трудности, свързани с промените в разбирането за същността на социалната работа в исторически аспект.

За относително дълъг период от своето развитие социалната работа се проявява като милосърдие, милостиня, филантропия т.е имащите оказват помощ на нуждаещите се, директно или чрез посредничество на организации. Дейностите, чрез които социалната работа се реализира са социално подпомагане (храна, подслон, грижи, работа), възпитание и превъзпитание, семейно съветване, образование. Базовата теоретична постановка, върху която се развиват услугите е, че човекът е такъв, каквито са неговите социални условия на живот. Тази постановка определя същността на социалната работа – социално подпомагане, реализирано като материална помощ, осигуряване на подслон, грижи.

        В резултат на развитието на теорията и практиката на психоанализата, през 20-те години на влиза т. нар. “нов подход” в социалната работа, при който акцентът в “отговорността” за справянето с житейските трудности и проблеми се пренася от  социалните условия на живот, към психичното здраве на отделния индивид. По този начин се пренебрегва влиянието на социалните условия на живот в утвърдилия се в Америка основен метод на социалната работа Casework (работа със случай).

          Едва през 50-те години в Европа започва да се променя сващането за същността на социалната работа – помощта се разбира не толкова като директно решаване на социалните проблеми на индивида, групата или общността, колкото като “въоражаване” на клиентите с необходимите средства за самостоятелно справяне с житейските проблеми. Крилатата фраза е “помощ за самопомощ”.

Промяната в същнотта на социалната работа в исторически план е по посока на обогатяване (т.е. на количествено развитие) и по посока на усъвършенстване (качествено развитие). Материалното подпомагане и днес е основно направление в социалната работа, то обаче вече не е милостиня, която имащите предоставят на нямащите, а се осъществява в контекста на оказване на цялостна психо – социална помощ.

          Развитие на разбирането за същността на социалната работа се осъществява и днес. Сега модерното схващане е, че социалната работа е един от основните обществени механизми за гарантиране спазването на човешките права. 

            2/ Трудности, свързани с комплексния характер на помощта.

Социалната работа е помощ, реализирана от обществото за решаване на социалните проблеми на неговите членове.

 Според Н.Петрова – Димитрова е изключително трудно да се дефинира същността на тази помощ, тъй като е в зависимост от:

            - конкретния социален проблем (бедност, безработица, липса на семейство, принадлежност към етническо малцинство и пр.);

-         възрастта на потърпевшия от социален проблем;

-         специфични личностови, социални, културни особености;

-         социално – икономически и културни условия в страната, региона, населеното място, непосредственото социално обкръжение.

-         нивото и компетентността на системата за социална работа, конкретните социални служби, конкретния социален работник.

        Социалната работа може да се прояви като парично подпомагане, социално обслужване, информация, осигуряване, защита, подкрепа, посредничество, образование, възпитание, терапия и др.

        Социалната работа е дейност на обществото, тя е държавна дейност, неотделима част от социалния, институционен и политически живот на демократичната държава. Държавата създава, обезпечава и ръководи система за социална помощ на хората чрез закони, финансиране, инстисуционализиране, подготовка на кадри и пр.

        Социалната работа е дейност:

            - работи се с хора, с проблеми. Водещо място имат проблемите свързани с успешното функциониране на индивидите, семействата, групите и общностите;

-         помагането се изразява не в решаването на социалните проблеми, а в развиване, повишаване или възстановяване на техните индивидуални, групови или общностни капацитети;

-         помагането се осъществява не като въздействие на клиента, а като процес на взаимодействие, на партньорство, на сътрудничество;

-         помощта е доброволна, оказва се при зачитане на достойнството наклиента;

             - помощта е услуга, тя е право на клиента.4

 

 

_________________

4.Н. Петрова – Димитрова, Основи и методи на социалната работа, София, 2001, с. 9 – 15.

Предметът на социалната работа е създаване на нематериални потребителски стойности под формата на услуги, които са част от групата на социалните услуги и са насочени към подкрепата и възпроизводството на хората като индивиди и групи. Следователно социалната работа включва в своя обхват освен основните идеи, принципи, методи и др.,така и основните елементи на тези дейности – управление, организация, материални и финансови средства, персонал, резултати, външни и вътрешни връзки, чрез които се обективизират тези дейности.

 

По – главните  цели при осъществяване на социалната работа са:

·       Постигане на бързо и адекватно подпомагане или обслужване на нуждаещите се лица, семейства, домакинства, социални групи;

·       Изравняване с европейските стандарти и критерии при осъществяване на социалната работа като се имат предвид нашите национални традиции и опит;

·       Постигане на оптимална координация и съгласуване на социалната работа по видове, форми, йерархични равнища;

·       Усъвършенстване взаимодействието (общуването, диалога) на социалния работник с клиента (групата) в посока на хуманизъм, демократичност и спазване на етиката.

 

Постигането на тези цели изисква да се изпълняват редица конкретни финансово, кадрово и организационно обезпечени задачи като:

·       Изясняване на социално – икономическата обстановка в страната и по региони, и насочване към евентуалните източници на ресурси за социална работа;

·       Регулярна изследователска, възпитателна и обучаваща

·       дейност по отделните видове, форми и равнища на социалната работа;

·       Усъвършенстване и актуализиране на законовата и подзаконовата база на социалната работа;

·       Увеличаване дела на неправителствения, частния и религиозния сектор в областта на социалната работа;

·       Усъвършенстване на организациата и технологията на социалната работа;

·       Повишаване равнището на професионалната квалификация (знания, умения, опит)  на социалните работници и помагащите лица;

 

По своята същност социалната работа представлява съвкупност от благотворителни дейности (работи) с обекти отделни лица, семейства и групи, които не са в състояние сами да задоволяват основните си жизнени потребност като: храна, подслон, топливо, здраве и минимално участие в обществения живот. Към тези групи от населението спадат:

а) лицата с ниски доходи, които би трябвало

да бъдат подпомагани парично, натурално или в осъществяването на преходоносна дейност, като някои категории майки (многодетни, самотни, войнишки), войнишки съпруги, инвалиди в трудоспособна и нетрудоспособна възраст, стари хора.

б) деца над 18г. с временни и трайни увреждания на псехическото и физическото здраве

Присъединяването ни към европанските стандарти изисква да се съблюдават правата на такива лица по отношение на възможностите за тяхното професионално ориентиране, образование и подготовка. Трябва да се има предвид и създаването на подходящи условия за живот (битуване) за тези от тях, които са настанени в социални заведения, като би трябвало да се разчита не само на средствата отделяни от държавата (които са твърде ограничени), а и на средствата, получавани от неправителствени, частни и религиозни организации, отделни фирми и спонсори.

в) деца с проблеми, към които се числят: сираци и деца, изоставени от родителите си ; деца чиит родители са болни или излежават присъди; деца от социално слаби семейства, както и деца на родители с увреждания, алкохолици, наркомани и др.; деца с девиантно поведение. Тук спадат и немалкият брой безпризорни деца, чиято численост бележи “бум” през последните няколко години, поради масовото обедняване на населението и изпадане на голяма част от тях под социалния и жизнен минимум. По понятни причини голяма част от тях са от циганското население.

г)децата изобщо

Българското общество все още не е възприело модерната идея, че детето е самостоятелна ценност със собствени интереси и права, и трябва да бъде защитавано и закриляно именно като такова.

Ивайло Кусев защитава тезата, че е необходимо на детето като силно уязвимо, развиващосе и зависимо човешко същество да се предоставят заместващи грижи, когато то е лишено от грижите на своите родители; и допълващи грижи, когато са възникнали определени затруднения в семейството. Специализираните грижи към децата включват: консултации, семейна помощ, действие за отнемане на родителските права, създаване на условия за осиновяване, за подобряване на възпитанието на децата в семейната среда и др.

             д) безработни лица, които са обект на мерки както за поддържане на определено равнище на жизнения стандарт след временна загуба на работа, така и за стимулирането към активно търсене на работа. Наред с това са необходими мерки за подпомагане на лицата, които са в неравностойно положение на пазара на труда

(инвалиди, възрастни и др.).

       е) алкохолиците, чиито проблеми са комплексни и са обект на внимание както на здравните работници, така и на психолози и социални работници.

        Проблемите свързани с алкохолизма и алкохолиците, са твърде сложни поради обстоятелството, че не всички, които употребяват спиртни напитки, стават зависими от алкохола и не всички, които злоупотребяват с алкохолни напитки получават телесни и психически разстройства. Въпросът се концентрира около “разумната” употреба на алкохол. В публикации на Световната здравна организация от 1987г. се отбелязва, че “може да се счета като общоприето, че консумацията на 80грама абсолютен алкохол дневно е увреждащо количество”.

     ж) наркоманите. Праблемът за ограничаване и преодоляване на наркоманията се отличава със своята многостранност и сложност. В света и у нас се наблюдава тенденция към увеличаване броя на наркоманите. Последиците са общоизвестни – деградация и унищожаване на личността, риск за много други заболявания и анти социални постъпки.

     з) лицата, освобождавани от местата за лишаване от свобода.

Основната цел на социалната работа в случая е оказването на подкрепа на бившите затворници чрез осигуряване на работа. В съответствие с придобитите равнища и вид на квалификация и преквалификация още в затвора те се насочват към определена заетост. По този начин се търси тяхната реинтеграция в обществото.

 

 

          Личността като обект на социалнота работа

Соцологическият подход към личността, когато тя се разглежда като обект на социалната работа, очертава 3 аспекта:

1-ят аспект се състои в това, че личността до голяма стпен се разглежда като продукт на обкръжаващата среда и на социума. По този въпрос има различни възгледи.

         Според Е.Дюркем и привържениците на холизма, социалното стои над индивида. Дюркем изтъква,че интересите на цялото не са едни и същи с тези на частта, ето защо обществото не може да се образува и да просъществува без да изисква от нас непрестанни и тежки жертви.5.

Ивайло Кусев в “Основи на социалната работа” защитава тезата, че “всяка личност е носител на най – характерните черти, елементи, прояви на обкръжаващата я микросреда и на социума като цяло, които влияят на общественозначимото и поведение”. 6

Според Шулман личността или клиентът трябва да се разглежда във взаимадействие със средата и останалите хора.

2 – ят аспект - личността се разглежда като непасивна страна в отношенията и с обкръжаващата я микросоциална среда и

социума. Играейки една или друга социална роля, личността се стреми да се сомореализира и самоутвърди в групата, колектива, обществото. Затова работата на социалния работник е не само да подслони, нахрани и обезпечи материално клиента си, но и да окаже съдействие, за да се формира у него готовност за успешна самореализация, за активно социално поведение и за самостоятелно решаване на възникналите проблеми.

__________________

5 Е.Дюркем, Дуализмът на човешката природа, София, 1990г., с.67- 68

6 Ив. Кусев, Основи на социалната дейност, София, 1998г.,с.45

Точен израз на тази страна на взаимоотношението “социален работник – клиент” е прибягване до “силата на клиента”, което означава социалния работник да не обръща внимание на тежката страна на проблема на клиента, а да го подпомага, да проявява по –голама загриженост.

Л. Шулман акцентира върху някои трудности при прилагането на този подход: сблъсък на ценности; наличие на системи с повече хора (например личността и нейното семейство); затрудненост на социалния работник да постигне нужната степен на обективност в диалога;

съмненията във възможността за успех, проявявани от клиента.

3-ят аспект . Качествата на личността търпи развитие. Този аспект  е свързан с втория и се основава на обстоятелството, че когато една личност, която е обект на въздействие от страна на социалния работник, бъде подпомогната в изработването на вътрешни нагласи и мотиви за активно отношение към обкръжаващата я социална среда и у нея се появи желание за реализиране на положителни промени, вероятността за настъпване на такива промени значително нараства. Като пример може да се посочи помощта, която социалния работник оказва на своя клиент да не обвързва свойте чувства с действията си, да контролира емоциите си и да ги управлява

 

по –ефективно, а не да изпадне изцяло под въздействието им. 7

Като субект  на социалната работа могат да се разглеждат: държавата, различните видове социални служби, социалните работници, работодателите, религиозни и благотворителни организации, неправителствени и други организации с идеална цел. Връзката между субектите и обектите на социалната работа се реализира посредством взаимоотношенията регламентирани от правото, традициите, религията, нормите на обществото, а също така посредством разработването на прогнози, стратегии, планове и програми.

Основните относително самостоятелни подсистеми на

социалната работа са: работа по безработицата; социално подпомагане; работа с деца; работа за преодаляване на противообществени прояви на малолетните и непълнолетните; работа за преодоляване на наркоманията; работа за ограничаване на проституцията; работа с лица, които излежават или са излежали присъди.

Елементи на системата са отделните хора, независимо от тяхната принадлежност към субекта или обекта на управление.

Посочените по – горе подсистеми представляват

____________________

­­­­­­­­­­­­­­­­7 Резюме от книгата на Л.Шулман, Изкуството да помагаш, 1994г. с.34

сложни образования, които имат йерархичен растеж. Така например държавната система за работа с безработицата включва три равнища – национално (Министерството на труда и социалната политика и Националната служба по заетостта); регионално (регионалните служби по заетостта); местно (бюрата по труда).

Държавната система за социално подпомагане също е на три нива – национално (Министерство на труда и социалната политика и Национален център за социално подпомагане НЦСП); регионално или териториално (областни служби за социално подпомагане, подчинени на НЦСП); местно (общинските служби за социално подпомагане, които са специализирани органи към общините.

Работата за преодоляване на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е организирана на две равнища – национално (Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните) и местно (комисии към общини, райони, кметства, детски педагогически стаи, социално – педагогически интернати, възпитателни училища – интернати и пр.

 

 

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: razrabotkite
Категория: Бизнес
Прочетен: 1005242
Постинги: 295
Коментари: 40
Гласове: 120