Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
11.09.2010 22:25 -
Складова мрежа
Автор: georgihadjiyski
Категория: Бизнес
Прочетен: 3478 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2011 17:12
Прочетен: 3478 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 11.02.2011 17:12
СКЛАДОВА МРЕЖА, ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАПАСИТЕ И ПРЕРАБОТКА НА СТОКИТЕ
Курсова работа
(Изготвена по поръчка - 2008 г.)
1. Складова мрежа
Определение: Складовата мрежа е съвкупност от складови здания и съоръжения, хранилища на материали, суровини, оборудване и готова продукция, предназначени за съхраняване, обработка и доставка на стокови запаси. Включените в складовата мрежа складове могат да бъдат диференцирани на: · Базови; · Производствени; · Търговско-производствени; · Търговски; · Разпределителни (за осигуряване на ефективно движение на товаро – потоците между отделните обекти в сферите на производството и потреблението, както и за регулиране на материалните ресурси и тяхното разпределение); · Универсални (за съвместно съхраняване на стоково – материални ценности, допускано от еднакви условия на съдържанието); · Специализирани (за разделно съхраняване на определени видове стоки – хладилни, насипни, взривни и др.) Складовете от складовите мрежи са разположени на пътя на основните товаропотоци на стоките – от източниците на суровини, или производствено звено, до крайните потребители (клиентите) и най-общо казано се състоят от сгради и съоръжения с различно предназначение, конструирани при отчитане на свойствата на съхраняваните материали и евентуалните възможности за разширяване. В много от складовете в складовите мрежи се извършват и дейности, които могат да бъдат причислени по-скоро към производствените: пакетиране, окомплектоване, разфасовка и т.н. Основните тенденции в развитието на складовите мрежи са свързани с механизиране и автоматизиране на подемно-транспортните дейности, въвеждане на компютърни системи за обработване на информацията за движението на стоките, ускоряване на движението на стоковите потоци, намаляване на престоя на стоките, използване на подходящи архитектурни технологични конструкции, съчетаващи евтино строителство и изискванията за съхраняване на качествата на складираните стоки.
2. Определяне на запасите Определение: Маркетингът разглежда определянето на запасите от стоки от гледна точка на постигането на минимални разходи за техния пласмент. Изграждането на ефикасни методи в тази насока се постига чрез използване на управление на запасите, осъществявано по някоя от следните стратегии: · “Фиксиран размер на поръчката”; · “Фиксиран интервал”; · “Един на един”. Същността на стратегията “Фиксиран размер на поръчката” е в твърдото определяне (фиксиране) на броя на поръчваните изделия (по договореност между доставчика и купувача), като времето на поръчката е променливият елемент. За тази цел се определя оптималният размер на отделните партиди при критерий минимум на транспортните разходи. “Точка на поръчката” е моментът, в който запасът в склада достигне обем, равен на сумата от гаранционния запас и очакваните поръчки за изпълнение за времето до допълване на складовите наличности. Следователно, за да може да бъде използван фиксираният размер на поръчката, е необходимо да се провежда редовен (понякога ежедневен) контрол на остатъците и да съществува увереност, че предвиденото време за изпълнение на поръчката няма да бъде нарушено. Стратегията “фиксиран интервал” означава, че поръчките се изпълняват през определени периоди от време (периодично), като броят на изделията може да бъде различен всеки път. В този случай максималният обем на дадената стока в склада е равна на броя изделия, необходими за: · търговията в периода между поръчките, т.е. по време на фиксирания интервал; · търговията по време на изпълнение на поръчката; · гаранционен запас. По време на ревизия в момента на изтичане на фиксирания интервал се установява количеството продадени изделия и се подготвя поръчка за нови. Фиксираният интервал се оценява от фирмите износителки като по-изгодна стратегия, тъй като производството се натоварва по-равномерно, а централният склад позволява да се гасят колебанията в търсенето,т.е. да служи като буфер. Третата стратегия се нарича “един на един” и се състои в това, че на всяко изделие се поставя етикет от две части (ако детайлите са малки или се прецени за нецелесъобразно да се прикрепя етикет към всеки от тях, етикетите се поставят в контейнера, където се съхраняват изделията). В момента на продажба едната част от етикета се откъсва и се изпраща в централния или регионалния склад, а другата остава при продавача като отчетен документ. В кратки срокове складът попълва запасите от изделия на продавача. Тази система се счита за най-удобна за дребните търговски агенти (дилърите), тъй като позволява да бъде намалено до минимум времето, необходимо за провеждане на счетоводните операции, а запасите от детайли при тях се поддържат на оптимално равнище. При разработването на стратегия за управление на запасите се вземат под внимание следните принципи: · прогнозируемото търсене е случайна и същевременно непостоянна величина, т.е. възможни са големи отклонения, а влиянието на непредсказуемите фактори е значително; · плановете за производство и доставки трябва да се основават на прогнози, а не да се правят опити за линейна екстраполация на данни от предишните периоди и още по-малко – плановете да се основават на надежди за повторение на минали ситуации; · грешката при прогнозирането нараства толкова повече, колкото е по-дълъг прогнозният период; · приетата в началото на снабдяването стратегия може да бъде променена; · съставеният оперативен план трябва винаги да бъде част от по-дългосрочно прогнозиран план – стратегически (например тримесечна прогноза в сравнение с годишна), а за това двете прогнози трябва да се основават на еднакви изходни данни; · първоначално се съставя план, без каквито и да е ограничения върху размера на поръчката, времето за нейното изпълнение и периодичността на поръчките; допълнителните условия трябва да се въвеждат на следващите етапи с цел оптимизация; · стопроцентово изпълнение на срочните поръчки е икономически неизгодно и поради това трябва да бъде определено необходимото равнище на обслужване (91 – 96%) по време на гарантирания минимален срок на доставка, което не води до загуба на престиж на фирмата. Ако не се намира под постоянния контрол на висшето ръководство, процедурата на обработката на поръчките може да доведе до съществено внушаване на системата на движение на стоките и до големи загуби. Именно тук съществуват възможности за залежаване на поръчките, което влошава отношенията между фирмата продава (производител) и нейните клиенти и посредници. Създаването на система за движение на стоките е скъпо струващ процес (когато става дума за оптимална система за дадена фирма, която отчита всички особености на нейната дейност и на пазарите, на които продава).
3. Преработка на стоките Определение: Маркетингът разглежда преработката на стоките като движение (процес), посредством което стоките се преработват с оглед изискванията на доставката до местата на продажба (при много стоки с производствено предназначение – до местата на потребление) в точно определено време и с максимално високо равнище на обслужване на клиентите. Върху процеса на преработка на стоките оказват влияние външната и вътрешната маркетингови среди. Към елементите на вътрешната среда се отнасят: · обработка на поръчките на купувачите; · контролът на изделията, получавани от външни доставчици и изпращани като резервни части в складовете на фирмата; · групиране на стоките съгласно поръчките на купувачите и формиране на оптимални партиди от гледна точка на транспорта; · опаковането в съответствие с изискванията на транспортните служби; · формирането на митническите документи и застраховките; · експедицията и контролът върху движението на стоките. Към елементите на външната среда се отнасят: · фирмите, осигуряващи превоза (превозвачите); · посредниците и техните складове; · търговската мрежа (магазините). В зависимост от характера на стоката и другите обстоятелства някои елементи на системата могат да станат ненужни или, обратни, могат да се добавят елементи, отговарящи на спецификата на движението на стоките на определения пазар. Броят на посредниците се колебае в значителни граници в зависимост от това, каква маркетингова тактика ще възприеме съответната фирма, след като разгледа съществуващата практика за извършване на пласментни операции. Тази практика зависи основно от това, отнася ли се стоката към изделията с производствено предназначение или е за лична употреба, а също така и от характера на самата стока. В общия случай са възможни два крайни варианта: или пряка връзка между фирмата производител (играеща ролята на износител) и купувача, или движение на стоката по веригата "производител-износител-вносител-търговец на едро-търговец на дребно-купувач”, като в определени случаи някои звена могат да бъдат изключени. Прекият контакт на производителя с купувача предполага или пряка доставка до купувача (такъв е обикновено случаят с доставката на суровини, полуфабрикати, много изделия с производствено предназначение и т.н.), или наличието на собствена пласментна мрежа. Наред с казаното до тук, процесът на преработката на стоките се разглежда в маркетинга не само с оглед решаването на главните технико-експлоатационни характеристики, които са основни, но и с приема на съответните стоки от пазара. В тази насока особено място се отделя на дизайнът, опаковката и маркировката и търговската марка. Дизайнът е един от основните и изпитани начини за създаване на благоприятно отношение на клиента към стоката. Добрият дизайн може да допринесе за конкурентноспособността по много начини: като облекчи ползването, като намали разходите за производството, (известни са възможностите на инженерно-стойностния анализ и други сродни методи), като направи продукта по-красив и дори изграждащ благоприятна представа за собственика си в обществото. Върху дизайна важно влияние оказват: цветът на стоката, формата на стоката и някои други специфични ергономични характеристики. Маркетингът ги разглежда от гледна точка на психологическите, физиологични и социални предпочитания на клиентите, с оглед съобразяването на преработката на стоките с тези предпочитания. Опаковките, като специфични елементи на преработка на стоките, също са в състояние да оказват съществено влияние върху продажбите. Основните проблеми, свързани със създаването на подходящи опаковки се отнасят до: кои опаковъчни материали са най-евтини и достъпни, имали стандартни изисквания и ограничения към опаковките, функционалността на опаковките и техният търговски вид. Маркировката осигурява информация за различни характеристики на стоките – цена, дата на производство, технически параметри, визуална картина и пр. Именно за това, когато е поднесена в подходящ вид, тя може не само да ускори процеса на самата продажба (сделка), но и да стимулира продажбите на стоките.
Основни изисквания към опаковката: · Да осигурява добро отношение от страна на потребителите със своята функционалност и красота. · Да е съобразена със стандартите и предпочитанията на потребителите на пазарите, за които се отнася. Ако тези пазари са с различни стандарти, климатични особености и т.н., да се проектират варианти и на опаковка още при създаването на продукта. · Да е съобразена с климатичните условия и начина на транспортиране до основните пазари, за които е предназначена стоката. · Да отразява социалната отговорност на организацията и на работещите в нея ръководители и специалисти (да не замърсява околната среда, по възможност да допуска многократна употреба, да не е опасна – остри ръбове, материали, които предизвикват алергични реакции и др.) · Да не предизвиква разваляне на стоката или влошаване на нейните качества. Изисквания към маркировката: · Да е пълна, съобразно изискванията (физиологични – здравословни, икономически – покупателни възможности, естетически и пр.) на клиентите. · Да е вярна и навременна. · Да е написана на разбираем за потребителя език. · Да е съобразена с културното равнище на съответните потребители. · Да е съобразена с местните стандарти. · Да се използват добре подбрани шрифтове и цветове. Търговската марка означава регистриран по установен ред уникален етикет, надпис, знак, пълно или съкратено название на фирма, които се поставят върху стоките, документите, кореспонденцията и рекламните материали на фирмата и идентифицират фирмата и нейните произведения. Търговският знак може да бъде неприемлив на отделни важни пазари, например поради религиозни съображения. Тези подробности трябва да се изследват, за да не зависят продажбите от неща, които по принцип не изискват нито големи усилия, нито ресурси. Точно обратното – допуснатата в началото грешка се поправя вече наистина с много ресурси и усилия. По принцип е по-добре да се използват имена, отколкото буквени и цифрови обозначения. Желателно е обаче, освен да не дразнят, тези имена да са благозвучни и лесни за запомняне. Въпросът за търговската марка има още една страна – чия марка трябва да носи стоката: на производителя или на търговската организация? На този въпрос се отговаря сравнително лесно: марката на този, който е с по-добро реноме на пазара. Другото води до намаляване на продажбите и на цената. Никой не плаща висока цена за неизвестна марка.
(Изготвена по поръчка - 2008 г.)
1. Складова мрежа
Определение: Складовата мрежа е съвкупност от складови здания и съоръжения, хранилища на материали, суровини, оборудване и готова продукция, предназначени за съхраняване, обработка и доставка на стокови запаси. Включените в складовата мрежа складове могат да бъдат диференцирани на: · Базови; · Производствени; · Търговско-производствени; · Търговски; · Разпределителни (за осигуряване на ефективно движение на товаро – потоците между отделните обекти в сферите на производството и потреблението, както и за регулиране на материалните ресурси и тяхното разпределение); · Универсални (за съвместно съхраняване на стоково – материални ценности, допускано от еднакви условия на съдържанието); · Специализирани (за разделно съхраняване на определени видове стоки – хладилни, насипни, взривни и др.) Складовете от складовите мрежи са разположени на пътя на основните товаропотоци на стоките – от източниците на суровини, или производствено звено, до крайните потребители (клиентите) и най-общо казано се състоят от сгради и съоръжения с различно предназначение, конструирани при отчитане на свойствата на съхраняваните материали и евентуалните възможности за разширяване. В много от складовете в складовите мрежи се извършват и дейности, които могат да бъдат причислени по-скоро към производствените: пакетиране, окомплектоване, разфасовка и т.н. Основните тенденции в развитието на складовите мрежи са свързани с механизиране и автоматизиране на подемно-транспортните дейности, въвеждане на компютърни системи за обработване на информацията за движението на стоките, ускоряване на движението на стоковите потоци, намаляване на престоя на стоките, използване на подходящи архитектурни технологични конструкции, съчетаващи евтино строителство и изискванията за съхраняване на качествата на складираните стоки.
2. Определяне на запасите Определение: Маркетингът разглежда определянето на запасите от стоки от гледна точка на постигането на минимални разходи за техния пласмент. Изграждането на ефикасни методи в тази насока се постига чрез използване на управление на запасите, осъществявано по някоя от следните стратегии: · “Фиксиран размер на поръчката”; · “Фиксиран интервал”; · “Един на един”. Същността на стратегията “Фиксиран размер на поръчката” е в твърдото определяне (фиксиране) на броя на поръчваните изделия (по договореност между доставчика и купувача), като времето на поръчката е променливият елемент. За тази цел се определя оптималният размер на отделните партиди при критерий минимум на транспортните разходи. “Точка на поръчката” е моментът, в който запасът в склада достигне обем, равен на сумата от гаранционния запас и очакваните поръчки за изпълнение за времето до допълване на складовите наличности. Следователно, за да може да бъде използван фиксираният размер на поръчката, е необходимо да се провежда редовен (понякога ежедневен) контрол на остатъците и да съществува увереност, че предвиденото време за изпълнение на поръчката няма да бъде нарушено. Стратегията “фиксиран интервал” означава, че поръчките се изпълняват през определени периоди от време (периодично), като броят на изделията може да бъде различен всеки път. В този случай максималният обем на дадената стока в склада е равна на броя изделия, необходими за: · търговията в периода между поръчките, т.е. по време на фиксирания интервал; · търговията по време на изпълнение на поръчката; · гаранционен запас. По време на ревизия в момента на изтичане на фиксирания интервал се установява количеството продадени изделия и се подготвя поръчка за нови. Фиксираният интервал се оценява от фирмите износителки като по-изгодна стратегия, тъй като производството се натоварва по-равномерно, а централният склад позволява да се гасят колебанията в търсенето,т.е. да служи като буфер. Третата стратегия се нарича “един на един” и се състои в това, че на всяко изделие се поставя етикет от две части (ако детайлите са малки или се прецени за нецелесъобразно да се прикрепя етикет към всеки от тях, етикетите се поставят в контейнера, където се съхраняват изделията). В момента на продажба едната част от етикета се откъсва и се изпраща в централния или регионалния склад, а другата остава при продавача като отчетен документ. В кратки срокове складът попълва запасите от изделия на продавача. Тази система се счита за най-удобна за дребните търговски агенти (дилърите), тъй като позволява да бъде намалено до минимум времето, необходимо за провеждане на счетоводните операции, а запасите от детайли при тях се поддържат на оптимално равнище. При разработването на стратегия за управление на запасите се вземат под внимание следните принципи: · прогнозируемото търсене е случайна и същевременно непостоянна величина, т.е. възможни са големи отклонения, а влиянието на непредсказуемите фактори е значително; · плановете за производство и доставки трябва да се основават на прогнози, а не да се правят опити за линейна екстраполация на данни от предишните периоди и още по-малко – плановете да се основават на надежди за повторение на минали ситуации; · грешката при прогнозирането нараства толкова повече, колкото е по-дълъг прогнозният период; · приетата в началото на снабдяването стратегия може да бъде променена; · съставеният оперативен план трябва винаги да бъде част от по-дългосрочно прогнозиран план – стратегически (например тримесечна прогноза в сравнение с годишна), а за това двете прогнози трябва да се основават на еднакви изходни данни; · първоначално се съставя план, без каквито и да е ограничения върху размера на поръчката, времето за нейното изпълнение и периодичността на поръчките; допълнителните условия трябва да се въвеждат на следващите етапи с цел оптимизация; · стопроцентово изпълнение на срочните поръчки е икономически неизгодно и поради това трябва да бъде определено необходимото равнище на обслужване (91 – 96%) по време на гарантирания минимален срок на доставка, което не води до загуба на престиж на фирмата. Ако не се намира под постоянния контрол на висшето ръководство, процедурата на обработката на поръчките може да доведе до съществено внушаване на системата на движение на стоките и до големи загуби. Именно тук съществуват възможности за залежаване на поръчките, което влошава отношенията между фирмата продава (производител) и нейните клиенти и посредници. Създаването на система за движение на стоките е скъпо струващ процес (когато става дума за оптимална система за дадена фирма, която отчита всички особености на нейната дейност и на пазарите, на които продава).
3. Преработка на стоките Определение: Маркетингът разглежда преработката на стоките като движение (процес), посредством което стоките се преработват с оглед изискванията на доставката до местата на продажба (при много стоки с производствено предназначение – до местата на потребление) в точно определено време и с максимално високо равнище на обслужване на клиентите. Върху процеса на преработка на стоките оказват влияние външната и вътрешната маркетингови среди. Към елементите на вътрешната среда се отнасят: · обработка на поръчките на купувачите; · контролът на изделията, получавани от външни доставчици и изпращани като резервни части в складовете на фирмата; · групиране на стоките съгласно поръчките на купувачите и формиране на оптимални партиди от гледна точка на транспорта; · опаковането в съответствие с изискванията на транспортните служби; · формирането на митническите документи и застраховките; · експедицията и контролът върху движението на стоките. Към елементите на външната среда се отнасят: · фирмите, осигуряващи превоза (превозвачите); · посредниците и техните складове; · търговската мрежа (магазините). В зависимост от характера на стоката и другите обстоятелства някои елементи на системата могат да станат ненужни или, обратни, могат да се добавят елементи, отговарящи на спецификата на движението на стоките на определения пазар. Броят на посредниците се колебае в значителни граници в зависимост от това, каква маркетингова тактика ще възприеме съответната фирма, след като разгледа съществуващата практика за извършване на пласментни операции. Тази практика зависи основно от това, отнася ли се стоката към изделията с производствено предназначение или е за лична употреба, а също така и от характера на самата стока. В общия случай са възможни два крайни варианта: или пряка връзка между фирмата производител (играеща ролята на износител) и купувача, или движение на стоката по веригата "производител-износител-вносител-търговец на едро-търговец на дребно-купувач”, като в определени случаи някои звена могат да бъдат изключени. Прекият контакт на производителя с купувача предполага или пряка доставка до купувача (такъв е обикновено случаят с доставката на суровини, полуфабрикати, много изделия с производствено предназначение и т.н.), или наличието на собствена пласментна мрежа. Наред с казаното до тук, процесът на преработката на стоките се разглежда в маркетинга не само с оглед решаването на главните технико-експлоатационни характеристики, които са основни, но и с приема на съответните стоки от пазара. В тази насока особено място се отделя на дизайнът, опаковката и маркировката и търговската марка. Дизайнът е един от основните и изпитани начини за създаване на благоприятно отношение на клиента към стоката. Добрият дизайн може да допринесе за конкурентноспособността по много начини: като облекчи ползването, като намали разходите за производството, (известни са възможностите на инженерно-стойностния анализ и други сродни методи), като направи продукта по-красив и дори изграждащ благоприятна представа за собственика си в обществото. Върху дизайна важно влияние оказват: цветът на стоката, формата на стоката и някои други специфични ергономични характеристики. Маркетингът ги разглежда от гледна точка на психологическите, физиологични и социални предпочитания на клиентите, с оглед съобразяването на преработката на стоките с тези предпочитания. Опаковките, като специфични елементи на преработка на стоките, също са в състояние да оказват съществено влияние върху продажбите. Основните проблеми, свързани със създаването на подходящи опаковки се отнасят до: кои опаковъчни материали са най-евтини и достъпни, имали стандартни изисквания и ограничения към опаковките, функционалността на опаковките и техният търговски вид. Маркировката осигурява информация за различни характеристики на стоките – цена, дата на производство, технически параметри, визуална картина и пр. Именно за това, когато е поднесена в подходящ вид, тя може не само да ускори процеса на самата продажба (сделка), но и да стимулира продажбите на стоките.
Основни изисквания към опаковката: · Да осигурява добро отношение от страна на потребителите със своята функционалност и красота. · Да е съобразена със стандартите и предпочитанията на потребителите на пазарите, за които се отнася. Ако тези пазари са с различни стандарти, климатични особености и т.н., да се проектират варианти и на опаковка още при създаването на продукта. · Да е съобразена с климатичните условия и начина на транспортиране до основните пазари, за които е предназначена стоката. · Да отразява социалната отговорност на организацията и на работещите в нея ръководители и специалисти (да не замърсява околната среда, по възможност да допуска многократна употреба, да не е опасна – остри ръбове, материали, които предизвикват алергични реакции и др.) · Да не предизвиква разваляне на стоката или влошаване на нейните качества. Изисквания към маркировката: · Да е пълна, съобразно изискванията (физиологични – здравословни, икономически – покупателни възможности, естетически и пр.) на клиентите. · Да е вярна и навременна. · Да е написана на разбираем за потребителя език. · Да е съобразена с културното равнище на съответните потребители. · Да е съобразена с местните стандарти. · Да се използват добре подбрани шрифтове и цветове. Търговската марка означава регистриран по установен ред уникален етикет, надпис, знак, пълно или съкратено название на фирма, които се поставят върху стоките, документите, кореспонденцията и рекламните материали на фирмата и идентифицират фирмата и нейните произведения. Търговският знак може да бъде неприемлив на отделни важни пазари, например поради религиозни съображения. Тези подробности трябва да се изследват, за да не зависят продажбите от неща, които по принцип не изискват нито големи усилия, нито ресурси. Точно обратното – допуснатата в началото грешка се поправя вече наистина с много ресурси и усилия. По принцип е по-добре да се използват имена, отколкото буквени и цифрови обозначения. Желателно е обаче, освен да не дразнят, тези имена да са благозвучни и лесни за запомняне. Въпросът за търговската марка има още една страна – чия марка трябва да носи стоката: на производителя или на търговската организация? На този въпрос се отговаря сравнително лесно: марката на този, който е с по-добро реноме на пазара. Другото води до намаляване на продажбите и на цената. Никой не плаща висока цена за неизвестна марка.
Убийство в социалната мрежа - девета гла...
Убийство в социалната мрежа - 10
Убийство в социалната мрежа - единадесет...
Убийство в социалната мрежа - 10
Убийство в социалната мрежа - единадесет...
Търсене
За този блог
Гласове: 3368
